САМОЗАЛЪ̀ГВАМ СЕ, -аш се, несв.; самозалъ̀жа се, -еш се, мин. св. самозалъ̀гах се, св., непрех. Книж. Обикн. с предл. с или със следв. изр. със съюз че. 1. Лъжа сам себе си, заблуждавам се съзнателно, като вярвам в нещо, което е различно от истината (обикн. неприятна) или си давам някаква лъжлива надежда. Самозалъгваме се, че сме намерили смисъл в живота, но в нас мълчаливо се простира трагизмът на пустинята, като че потъваме в някакво безсмислено и празно пространство. Г. Томалевски, ШП, 332. Отначало те се срещаха рядко, веднъж на две-три седмици. Самозалъгваха се, че това е достатъчно, че ще имат волята да бъдат разумни. Ем. Манов, Избр. пр I, 465. Самозалъгваше се, правеше се, че не мисли за него, безгрижно си тананикаше. Ала сърцето ѝ се пръскаше от мъка, срамуваше се да си признае слабостта, че продължава да го обича, че го обича все по-силно. Ж. Узунова, Избр. тв IV (превод), 598. Чувствувайки обаче колко безразсъдно постъпвам, за да се оправдая пред себе си, се показах несправедлив и неблагодарен, та да хвърля вината другиму и да се самозалъжа, че съм избрал по необходимост този път. Л. Сталева, И (превод), 126. Самозалъгват се, че ще спечелят мача.
2. Лъжа се, заблуждавам се несъзнателно обикновено с надежда за нещо хубаво; блазня се. Самозалъгва се за съседското момиче, но не знае, че то вече е сгодено.